Случващото се по улиците на Истанбул и други турски градове днес е най-вече вдъхновяваща илюстрация на способностите на населението за борба с репресията и насилието, едновременно с дългосрочните планове за промяна на обществото в посока подронване на човешкото оцеляване в интерес на бизнеса и корпоративните структури.
Случващото се в Турция е от особено значение заради основната роля на Турция в региона, като най-важната държава в региона. Каквото и да се случи в Турция, то ще има много широко въздействие, което вече се усеща от Изтока и Запада.
То е част от по-голям бунт в международен мащаб срещу неолибералното насилие над глобалното население, което продължава вече едно поколение, приема различни форми и се проявява на различни места, но се случва навсякъде.
В началото на това хилядолетие Латинска Америка, след много години на борба, на практика се освободи от влиянието на Запада и основно на САЩ, и започна да се движи в независима посока.
Някои държави отказаха да платят неуместните дългове, които им бяха наложени. Други потърсиха други начини да се измъкнат от неолибералните окови, които ги спъваха, които спираха техния растеж и развитие и причиняваха огромни трудности на населението в цяла Северна Африка.
Арабската пролет, сега в период на временно изчакване, започна да следва същия курс. Това е също така остра реакция срещу влиянието на икономическите програми, наложени от международните финансови институции и Западните сили като цяло, както и на местните власти, на диктаторите, които ги прилагат, и все още, предварително, не знаем как ще се развият нещата.
Сега Турция се присъедини към други подобни събития из цяла Европа, много силно изявени в Гърция, също така в Испания, а също и тук в Съединените Щати с всеобщите протести в Уисконсин и по-късно в парка Зукоти с движението „Окупирай Уолстрийт“.
Мисля, че всичко това са части от една обща глобална реакция срещу налагането на социални и икономически политики на последното поколение, които са били изключително благоприятни за много малките сектори на концентрирано богатство и като цяло са оказали тежко влияние върху населението по целия свят.
В Турция през последните няколко години се наблюдаваше мъчителен упадък. Деветдесетте години на 20-ти век бяха истински филм на ужасите. Но до първите години на това хилядолетие имаше забележимо подобрение, а сега – връщане назад. Например в момента в Турция има повече журналисти в затвора, отколкото в която и да било друга страна в света; използват се и други форми на репресия.
Сега населението въстава срещу това. Това бяха конкретните причини при опита на практика да бъде разрушено последното публично пространство, открито публично пространство в Истанбул, за интересите на военна инсталация, джамия,
комерсиализация, разслояване и разрушаване на традиционния облик на града. И сега това се пренася върху много по-широки въпроси.
За международната общност, за онези, които се интересуват от защитата на човешките права, справедливостта, свободата, благосъстоянието на населението като цяло, това трябва да бъде удобен момент и възможност за подкрепа и солидарност.
И за щастие такива акции на солидарност има по целия свят, които поощряват и борбата в Турция. Това са международни борби. Трябва да има силна взаимна подкрепа и взаимодействие.
За великите сили, които налагат тези системи, бавно разрушаващи Европа и оказващи лошо въздействие на Съединените щати, това е предупреждение, че трябва да прекратят тези политики и отново да обърнат внимание на нуждите и проблемите на цялото население, а не само на малък сектор на корпоративна власт и концентрирано богатство.
Но събитията в Турция в момента са лъч на надеждата и удобен случай, който заслужава най-силната възможна подкрепа. Затова човек може да изрази единствено възхищение от хората на предна линия и да се надява, че ще постигнат успех в тяхната справедлива и много важна борба.
Таксим навсякъде, съпротива навсякъде! Ноам Чомски
Професор емеритус в Департамента по лингвистика и философия на Масачузетския технологичен институт
This post is also available in: İngilizce